раница спрейграунд ексит арт колаб (dlxv)

изход. Флориан Райнхард разкрива експанзията зад баналността. привличащите вниманието моментни снимки водят зрителя с лекота в дълбините. той хваща наблюдателя в зоната му на комфорт и го придружава до фундаменталните въпроси на живота: какво се крие зад изхода? какво се случва след това къде ме отвежда тази врата?

воден от желанието да намери изход от социалните норми, Флориан непрекъснато се сблъсква със знаци, които подсказват изход. той изпитва фантазии за свобода, тръпки по цялото тяло, мечтае за ново начало. фрагменти от образи от миналото се смесват с радостен страх от откриване на неизвестното. детското любопитство го подтиква да следва знаците и поне да мисли за отваряне на вратите. най-накрая намери решение за запълване навътрешна празнота? или просто вход към двор с кофи за боклук? трябва ли да се осмеля да отворя вратата или разочарованието ще унищожи бъдещата тръпка от очакване?

за да може да отложи решението, но за да улови наелектризирания момент, Флориан снима знака. в началото, само за да си спомня безбройните случаи на близкия изход. с годините нарасна разбирането, че не става въпрос за вземане на решение, а процесът на улавяне на тези моменти е бягство от нормата.

тихата революция на настоящето, мощният импулс на битието, освобождаването на мислите е моментът, в който Флориан натиска спусъка на фотоапарата си. тихото щракване предизвиква експлозия от благодарност за възможността да документираме това събитие и необходимостта от споделяне на преживяването.

по този начин Флориан поставя наблюдателя в момента наизстрелът. той оставя преди и след на зрителите, като по този начин създава ярка сцена и превръща наблюдателя в главния герой. изход или сигурност? растеж или комфорт? да процъфтява или да следва?

винаги има опция. намерете своя изход.